Настоящият каталог “Европа в България” разкрива отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство. Изследването има за цел да проследи предпочитанията, механизмите за разпространение и процесите на взаимодействие на различните течения, които често се появяват едновременно, взаимодействат помежду си или се сменят в творчеството. Локалните разновидности на течения като сецесион, импресионизъм и символизъм представляват интерес за изследване.
След Освобождението, от първата половина до средата на XX в., българското изкуство се характеризира с ускорено развитие на културата, обръща се към постиженията, традициите и новите течения на европейското изкуство. С първите българи, получили академично художествено образование в чужбина, започва нова страница от историята на изкуството. Диалогът между България и Европа е многостранен и динамичен, с многобройни пътувания и изяви на наши художници в европейски градове. Влияние оказват и чуждестранните художници, допринесли със своята преподавателска и обществена дейност, както и със собствените си произведения. Европейските течения навлизат в изкуството също чрез литературата и периодичния печат. Посредством посещенията на българските писатели и поети в чужбина се моделират естетическите им нагласи и се откроява стремежа за модернизиране на литературата и изкуството. В сформираните кръгове около тези личности вземат участие и художниците. На страниците на периодичния печат се публикуват теоретични текстове, осмислящи различни художествени явления, публикуват се репродукции на произведения, представят се чужди автори и творби.
Изследването говори за отражения на течения, поради многобройните влияния, които българското изкуство получава от европейското и трудно се открояват стил или течение в чист вид. За кратък период на промени най-значителна от тях е процесът на преминаване от късновъзрожденската култура към светско изкуство.
Любен Домозетски в каталога на библиотеката: >>>

