Истината за случая „Хари Куебърт”
Истината за случая „Хари Куебърт” е вторият роман на 31-годишния швейцарски писател, който е носител на Голямата награда на Френската академия, номиниран е за някои от най-престижните литературни награди и е продаден в над 1,5 млн. екземпляра в над 30 страни по цял свят.
Романът на Жоел Дикер е книга за… писането на книга. Главният герой Маркъс Голдман е млад американски писател, който постига небивал успех с първия си роман, но увлечен в реката на славата, изпада в творческа криза. Идеята за втора книга му се вижда невъзможна, а крайният срок го притиска панически. Така „Истината за случая” поставя въпроса за писателската професия и за писането като призвание; за трудностите пред създаването на бестселър и противоречията между раждането на чистата идея и гоненето на комерсиален успех.
Героите са описани с такава жива яркост и енергия, че действително започват да живеят във въображението ни като истински хора. Всеки един от тях е изграден с впечатляваща дълбочина и детайли – както жителите на уж спокойното градче, така и Хари и противоречивата Нола, чийто образ преживява толкова много трансформации и обрати, че първо я харесваш, после я намразваш, съчувстваш ѝ, съмняваш се и пак започваш отначало. Един от най-комичните герои безспорно е майката на Маркъс Голдман, която е твърдо уверена, че синът ѝ е хомосексуалист, че трябва най-накрая да се задоми, да се прибере у дома, за да го нахрани, и повече да я слуша. Второстепенните герои пък въобще не са толкова второстепенни. Повечето от тях са на пръв поглед незабележими и незначителни, след което Дикер ги издига в йерархията и им връчва поредния непредвидим обрат.
Романът е от онези редки книги, за които един от героите казва: „Хубавата книга, Маркъс, не се мери само с последните думи, а с общия ефект от всички думи, които са ги предшествали. Около половин секунда след като е свършил книгата, след като е прочел последната дума, читателят трябва да усеща, че го обзема могъщо чувство. В този момент той трябва да мисли за всичко, което е прочел, да погледне корицата и да се усмихне с малко тъга, защото героите ще му липсват. Хубавата книга, Маркъс, е книгата, за която съжаляваме, че е свършила.”
Жоел Дикер в каталога на библиотеката >>>