„Нощта щом пристигне и спусне се мракът,

щом жабчета почнат в реката да квакат,

то вече е време за сън и пижама.

И книжката с приказки – в скута на мама…”

Вечер е! Време за сън! Но едно малко бухалче не мисли така. То иска да му прочетат приказка, да си играе, да си потърси любимата играчка. И когато накрая затваря своите очи… оказва се, че все нещо „бръмчи му в ушите”…. „мишлета хрупат бисквити, котенца мъркат навън, щуреца мустака си търка”. Бухалчето не знае умора!

Книжката „Време е за сън” на Деби Глиори напомня по един мил начин за търпението и креативността, необходими при ритуалите за заспиване.

Деби Глиори в каталога на библиотеката  >>>