“…от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него.

Романът  на Александър Секулов “Малката светица и портокалите” е като приказка без край, в която датите, годините, броят на предметите имат значение.

Историята на изчезването започва на площада в Сиена, слиза с лодка на пристанището на Валпарайсо, броди из островите на Егея, пие абсент под дъжда на Лугано…

Нито черният сняг от комините на Париж, нито зеленият дъжд на балканите, нито жълтите шепнещи пясъци на Мароко, нито виолетовите бури на Йонийско море ще нарушат прозрачния миг, в който те потъват в очите и и намират себе си.

Александър Секулов в каталога на библиотеката   >>>