В периода февруари – юни 2018 г. библиотеката проведе анкета сред читателите и ползвателите си. Целта на проучването бе да се установи степента на удовлетвореност от предоставените услуги, както и да се получи обратна връзка за идеи и препоръки за подобряване на обслужването и стартиране на нови услуги.

На респондентите бяха зададени 7 въпроса:

Четири свързани със статистически данни: възраст, образование, най-често търсена информация по теми, честота на посещенията.

Беше изследвана и степента на удовлетвореност от часовете, в които може да се ползва библиотеката, както и целта на посещенията.

Всички респонденти имаха възможност и за отправяне на предложения по предварително зададени теми:  свързани със степента на откриваемост на информация, доколко са запознати с електронните услуги, предлагани от библиотеката и имат ли предложения както за нови електронни услуги, така и за традиционни.

Предлагаме графичните данни, свързани със статистическите показатели и обобщение на предложенията.

chart-age-pie
chart-freq
chart-cel
chart-area
Предложения
  • Могат ли книгите в един екземпляр да се ползват извън читални зали?

    Регионална библиотека “Пенчо Славейков” е една от библиотеките в страната, натоварена с особена мисия според Закона за обществените библиотеки – да бъде депозиториум за националното книжовно наследство. Това означава, че тя е задължена да съхранява безусловно по един екземпляр от всяко издание в страната. Този екземпляр може да се ползва само и единствено в читални зали. Практика е от повечето заглавия да се купуват допълнителни екземпляри, които да бъдат заемани за дома.

  • Електронният каталог на книгите да бъде допълнен с издания преди 1989 г.

    Електронният онлайн каталог представя около 50% от фонда на библиотеката (към 2018 г. фондът на Варненската библиотека е приблизително 900 000 библиотечни документа). Работата по ретроспективното попълване на електронния каталог с издания, невключени в каталога, протича регулярно и с постоянен интензитет, но това е трудоемък процес, който изисква много усилия и квалифициран труд.

    1989 е условна разделителна линия за заглавията в каталога, защото в каталога могат да се намерят и издания от предходни години. Нужно е да се отбележи, че ако едно заглавие, издадено преди 1989 г. липсва в електронния каталог, то задължително трябва да бъде потърсено и в традиционните (книжни) каталози. При въпроси от такъв характер е необходимо да се отправи запитване към библиотекарите за насоки в кой от традиционните каталози би могла да се намери необходимата информация.

  • Книгите да се презаписват  за по-дълъг срок, включително  и онлайн

    Библиотечни материали се заемат за срок от 20 календарни дни, с възможност да бъдат презаписвани още два пъти последователно или общо за срок от 60 календарни дни (2 месеца). Считаме че ползването на литературата за по-дълъг период би ощетило останалите читатели.

    Предстои стартиране на услуга, позволяваща презаписване на книгите чрез онлайн достъп до читателския картон.

  • Да се дигитализират нови книги и периодика

    Дигитализацията на печатни произведения може да се извършва само върху издания с уредени или изтекли авторски права. Към настоящия момент повечето издатели не  позволяват отпечатване или репродуциране на изданията под каквaто и да е форма, включително електронен вариант, без изричното им съгласие.

    Това налага ограничения в броя на изданията, които могат да се дигитализират. На практика всички новоотпечатани и новоиздадени книги подлежат на защита и съответно не могат да бъдат предложени в електронен вариант, освен след изрично съгласие на издателя, каквото обикновено библиотеките не притежават.

    От друга страна изданията с изтекли авторски права (срокът на защита е 70 години след смъртта на автора) могат да се дигитализират свободно. Библиотеките, включително Варненската, концентрират усилията си имено върху тези издания.

  • Да се увеличи броят на екземплярите от една книга

    Библиотеката се стреми да осигури за своите читатели по-широк избор  на литература чрез купуване на по-голям брой заглавия и приемлив брой екземпляри от едно заглавие. При по-висока екземплярност от определени заглавия съществува вероятност от недостатъчност в бюджета за закупуване на всички новоотпечатани книги. През 2018 г. Министерство на културата чрез  програмата  „Помощ за книгата” осигури допълнително финансиране за библиотеките за попълване на фондовете им, с условието да се набавят предимно книги на българските автори.

  • Библиотеката да издава бюлетин “Нови книги”

    Политиката на библиотеката да създава качествени колекции в дългосрочна перспектива не предполага закупуване само на новоотпечатани (новоиздадени) книги, но също така и книги, получени в дар, книги с антикварна стойност и книги, получени по депозит според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. В този аспект формулировката нови книги не би била коректна, т.к. не всяка новопостъпила книга е винаги  нова за книжния пазар на страната.

  • В каталога да се визуализира анотация на книгата и съдържанието и

    Практика е каталозите да визуализират библиографското описание като автор, заглавие, издателски данни, година на издаване и т.н.  Анотациите към книгите, публикувани от търговците, са обект на тяхна рекламна политика и авторско право. От друга страна големият обем на новопостъпили книги не позволява на библиотечните специалисти да изготвят задълбочени анотации, направени като анализ на произведението.

  • Пълнотекстовите бази данни, включително правно-информационната „Сиела”, да се ползват от дома

    Повечето пълнотекстови бази данни са платени услуги. Библиотеката заплаща таксите за ползването на различни бази данни и предоставя на своите читатели достъп до тях, но само на място в локалната мрежа. Съществува практика при университетските библиотеки да бъде предоставен дистанционен достъп до платени специализирани бази данни, но това е подход,  ограничен само до читатели–студенти и преподаватели.

    От друга страна изданията с изтекли авторски права (срокът на защита е 70 години след смъртта на автора) могат да се дигитализират свободно. Библиотеките, включително Варненската, концентрират усилията си имено върху тези издания.

  • Библиотеката да публикува “Културен календар”

    От препоръките на читателите става ясно, че информацията за културните събития на библиотеката не е достигнала до тях. Библиотеката публикува информация за всички културни събития на уеб сайта си. Използват се и социалните мрежи, но ще продължим да работим в посока тази информация да става все по-леснодостъпна чрез интернет и всички средства за масово осведомяване.