През 50-те години на XX в. акордеонът навлиза в по-различна сфера на приложение от традиционно установената фолклорно-инструментална изпълнителска практика, сфера, обвързана с особеностите на педагогическия процес. За това допринася неговата мобилност, т.е. възможността чрез акордеона да се реализира музикален съпровод при най-различни условия, в танцови зали и на концертни площадки. В България няма теоретична разработка по проблемите на акордеонния съпровод във фолклорнотанцовото обучение. Това определя и актуалността на настоящото изследване „Акордеонният акомпанимент в танцовото изкуство на фолклорна основа”.
В своя труд авторът Стефан Йорданов си поставя за цел да разработи конкретни методически правила за фактурна организация на музикалния материал и обособяване на етапи, които отчитат особеностите на организация на репетиционния процес. Формулирана е и хипотеза съобразно поставената цел, според която ако акордеонният акомпанимент бъде осъзнат като важен компонент от репетиционния процес и бъдат изведени основни модели за съставяне на акомпанименти, това ще подпомогне корепетиторите в тяхната дейност в методически план. За постигане на поставената цел и доказване на хипотезата се решават и определени задачи в изследването. Прилагат се и основните методи, които са теоретично проучване, сравнително-исторически метод, теоретическо моделиране и музикално-аналитичен метод.
В търсене на отговор на поставените в изследването въпроси и в съответствие с организацията на репетиционно-танцовия процес са изведени основни методически правила, които поетапно разглеждат различни подходи за съставяне на съпроводи, а с тяхното прилагане се следва музикалното развитие.
Стефан Йорданов в каталога на библиотеката: >>>