Българският драматургичен канон

Канонът като понятие е разпространен в литературата, културната история, религията, изкуствата и др. Драматургичният канон се формира между литературния и театралния опит, между националния исторически разказ и културното самосъзнание за принадлежност. В своя труд „Българският драматургичен канон” Николай Йорданов представя задълбочено изследване върху проблема на драматургичния канон. Позовавайки се на различните филтри на признание – литературни, театрални, научни, образователни,  критически и др., авторът разкрива как се налагат драматургични творби, които се приемат за „ценен архив”, „канон” или „класическо наследство”.
Книгата е анализ на българския драматургичен канон, изследва се кога и как той е формиран, как е пренареждан и допълван във времето, какво е решаващо за дълготрайността на всеки драматургичен канон. Авторът предлага и нов прочит на седем заглавия от българската драматургия: „Вампир” от Антон Страшимиров, „Змейова сватба” от Петко Тодоров, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” от Пейо Яворов, „Майстори” от Рачо Стоянов, „Албена” от Йордан Йовков, „Януари” от Йордан Радичков и „Нирвана” от Константин Илиев.

Николай Йорданов в каталога на библиотеката: >>>