НачалоИсторията – легендаЛюбопитноПрочетохме за вас

Един две хиляди годишен старец в курортна Варна

“Хубава и засмяна е курортна Варна!
Извила грациозно бряг, тя гледа с радост своя лазурен вдъхновител – морето. То неуморно пее разногласната си песен, галейки от векове китния й лъкатушен бряг …
… В един кът на подножието на “Галата баир” имаме запазена и до днес една хилядолетна старина от нашата чудна флора. Едно единствено старо дърво — чинар или платана (platanus orientalis) останало от хилядолетия. Това дърво по настоящем е във владението на фабрика „Текстил”. Високо и дебело с голем хралупест дънер, с високи и нашир разклонени клони и с широки перести, като на лозата, листа. Кората му е цяла набраздена с дълбоки бръчки и тумори (издутини) — придобити от борбата със стихиите, водена в продължение на хиляди години.”
Статията е по сюжет и събрани данни от о. з. подполковник Тодор Етимов написани от Ю. П. Иванова
Из “Варненски общински вестник” от 14 май 1934 г.

Вижте още за най-старото дърво на страницата ИнфоПорт на библиотеката.

  • 12

Ръкописът

Ръкописът за чинара e във Варненската библиотека от  30-те години на 20 век, предоставен на тогавашния уредник Добрин Василев, заедно с част от архива на подп. Тодор Етимов. Историята за хилядолетния старец е разширена версия на статия, публикувана във в. Варненски общински вестник през 1934, бр. 349-351.

В началото на XX век един природолюбител, вече офицер от запаса, грижливо събира данни и прави впечатляващи записи за един хилядолетен старец – вековният ЧИНАР, намиращ се в района на сегашния квартал Аспарухово – Варна. Този очевидец на времето векове назад, носи силата на непреходното и на вечността. Но нека разберем какво крият записките на Тодор Етимов, грижливо съхранявани в Регионална библиотека “Пенчо Славейков” – опитайте с филма тук или с pdf файла на ръкописа тук  или разчетения текст тук

За автора на ръкописа

Първоначалната част от  сведенията за него открихме в личните му записки, писма и ръкописи, запазени в колекцията Варненски исторически архив към Регионална библиотека „Пенчо Славейков” и Дирекция Архиви. Общата картина на хронологията сглобихме с помощта на „Животописа“ на неговия син – инж. Георги Етимов, а снимките от семейния архив са предоставени с любезното съдействие на неговата пра-внучка Мила Етимова.

Прочетете повече за Тодор Етимов тук.

Чинарите

Но най-любимото хоби на Т. Етимов е било да описва вековните чинари, които среща по време на пътуванията си като военен – по сведения на Г. Етимов

Дървета-хилядолетници — природни „самопишещи” апарати. Красивите чинари, представени в уикипедия – тук

Илюстрация: „Чинар с катерички“ (детайл), Абу ал-Хасан, 1615 г.

“Но читателят съвсем правилно би възразил, че вместо да отговорим на въпроса как говори дървото (небето, вятърът), ние сякаш сме взели въпроса като парче кварц, да речем, или някой друг кристал, и го въртим на светлината на залязващото слънце. И нека още веднъж го завъртим и да кажем така: защо ни е да знаем каква корона има чинарът и къде расте и как се отразява в човешкия ум? И какво ни помага да забележим, че градският градинар в невежеството си е сложил палма до него, макар че тя не би могла да изглежда другояче, освен мижава и слаботелесна до масивния си съсед? Защо ни е да гледаме лястовиците над реката? И да виждаме отраженията на съзвездия в слюдата по камъните? Защо ни е да следим как пъстървата играе срещу течението, докато изгрява вечерницата?

Защото като песните, тези неща изпълват сърцето.

Защото те учат на достолепие.

Защото тренират сетивата да различават нещата.

Защото чрез тях познаваме себе си.

Защото в тях умът намира спокойствие.

Защото в красотата си те са езикът на природата и животът ни се изговаря на него.

Защото на брега на реката, човек може да е с гръб към света, но с лице към истината.

И това е достатъчно.”

Из “Чинарът“, Олга Николова, „Пеат некогаш“ е периодично издание за
българска и другоезична литература, философия и научна мисъл, януари 2021, брой 31