Разравяйки океана с информация за хилядолетниците на планетата минаваме през истории за знайни и незнайни исторически личности и места, донесли до наши дни дъха на събитията от онова време. Много бихме искали и ние да успеем да оставим за поколенията автентични разкази за този наш момент, чийто свидетел на събития е и нашия хилядолетен чинар. Годината ни е 2022. Пишете своите разкази, датирайте ги и ни ги изпратете, за да може библиотеката да ги съхрани за идните поколения. Периодично ще ги разказваме на света и на листата, за да могат те да продължат да нашепват история. Надяваме се, че този наш разказ е успял да събере необичайния ни поглед към историите и легендите за варненския чинар и да провокира към търсене на смисъла на живота.
Тайният живот на дърветата и какво е да бъдеш хилядолетник
“В момента е неоспорим факт, че кореновата система отговаря за всички химични процеси в дървото. И в това няма нищо поразително. Много от нашите вътрешни процеси също се направляват от химически „пратеници”. Корените поглъщат вещества и ги транспортират към дървото. В обратната посока те доставят продуктите на фотосинтезата на своите гъбни партньори и дори изпращат предупредителни сигнали на съседните дървета. Но да имат мозък? За да приемем корена за мозък, би трябвало да са включени неврологични процеси, а за тях – в допълнение към химическите „послания” – трябва да има и електрически импулси. Точно такива електрически импулси вече са измерени в дървото, и то още през XIX век. Така че по темата сред учените се водят ожесточени спорове от много години. Могат ли растенията да мислят, имат ли интелект?” – Из “Тайният живот на дърветата”, Петер Волебен
“Дървесните растения са най-дълговечните сред представителите на живата природа на нашата планета. Стогодишната възраст (мечтата на човека) е една от най-малките възрасти, до която достигат сравнително хай-недълговечните дървесни растения и като правило най-бързорастящите и храстите.
…Много са дървесните видове, претенденти за «шампиони» на дълголетие, но още повече са дърветата, претенденти да
бъдат най-старото дърво в света. Затова е много трудно да се посочи кое е то. Много често възрастта на дървото се определя не чрез анатомично изследване на дървесината и по броя па годишните пръстени, а по размерите на дърветата, което води до много погрешни, най-често преувеличени резултати.
В литературата за пределна възраст на мамонтовото дърво,
дървото-гигант (Wellingtonia gigantea) (фиг. 16), се приема 4000 дори 5000 г., а за секвоята (Sequoia sempervirens) — до 6000 г., откъдето тя е получила името вечножива. За нея Цингер пише: «. . . за да доловим това дълголетие, нека вземем за пример едно дърво от «средна» възраст, над две хиляди и седемстотин години . . Секвоята
се е зеленеела като младо дръвче, когато поставяли първите камъни на «Вечния Рим»; тя е била вече на две хиляди години,когато не е бил роден прапрадядото на прапрадядото на Христофор Колумб. . . ” – из “Викторина за гората”, Н. Делков и Е. Ламбрев
Спомените на варненци за Чинар чешма говорят как лятно време водата бе студена, а през зимата хладна. Навеждаш се на чешмата, правиш от шепата си чашка и пиеш вода бавно на глътки. Колкото и да пиеш от тази вода, не може да се напиеш. Преди много години, мястото около чешмата и дървото било поляна и покрай тях минавал стария път за местностите Кьошк баглар и Карантината. Това място било много посещавано от варненци. През горещите летни месеци в празничните дни цели семейства и компании идват тук на теферич. Някои заемали места до чешмата, други пък, търсейки прохлада, се разполагали на сянка под старото дърво. Чинарът бил свидетел на много исторически събития. Показателен факт е, че е израснал в близост до Аспаруховия земнонасипен вал, чиито останки са още запазени. Това величествено дърво е устояло на бури, урагани и други природни стихии.
В „Известията на варненското археологическо дружество“ за 1921 година четем: близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика се намира един Чинар до чешмата, наречена Чинар чешма. Дървото е вътре кухо: в празнината му могат да влязат няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още. Запазила се от него половина коруба: тя мери околовръст 3,70 м, диаметърът и е1,53 метра, а дебелината 0,44 м.
През 20-те години на 20 век един предприемчив варненец отворил там кафене
Из Иван Мичев, Старите чешми на Варна 17- 20 век
За платана/яблан – откъс от Растителното царство на А. Т. Илиев – из СБНУ, 1893, кн. 9
Къде са корените това дърво стволовато, къде да търсим наратива за него – в историческите сказания и легенди с идеала и въображението на българите
„Гора зашуми , вятър повее” или „ Горо ле горо зелена” и пред очите на потърсилите подслон се разтваря величието на вековното дърво, което народната мъдрост определя с „шумка да те пази, сянка да ти хлади”.
Старото хилядолетно дърво разклаща клонки и зашумява – та то е расло заедно с българската държава, върху пирамидата от векове, свидетел на страсти, страдания и радости. Дълбоки са корените, могъщ ствола му, а българите вярват, че където има столетни дървета има и извор с вода студена за морния пътник. Чинар, платан, аблан, явор.
И в песента:
Мома коси зелени ливади
Море мома коси зелене ливаде,
море у ливаде дърво ябленово*
Море проти* дърво два студни кладенци,
море до кладенци шарене постилке …
Море одздол* иде едно лудо-младо,
море и си тражи* трева нележана
…
*ябленово дърво (аблен, абленово дърво) = вид дърво; чинар; явор
*проти = при
*одздол = отдолу
*тражи = търси
Изпълнява Борка Тричкова
Една друга легенда, с исторически привкус, се носи за хилядолетния чинар във варненския квартал „Аспарухово“. Той е сред петте най-стари дървета у нас, а обиколката му е повече от 8 метра. Тъй като датировката му съвпада със Златния век на България, е възникнала легенда, че хан Аспарух е връзвал коня си именно на този чинар. За съжаление това е твърдо оборено от историческите факти, но това в никакъв случай не омаловажава значението на „воина“ на 1100 години и не пречи да дадем полет на въображението си и да се опитаме да си представим как би изглеждал през неговите „очи“ променящия се варненски бряг през вековете.