Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна представя  художествена колекция в дигитална среда, в която авторите са поканени да участват с две произведения, а уредниците на изложбата са се погрижили да допълнят презентацията с творческите биографии на авторите. Аз избирам да мисля тази експозиция през есето на Жорж Папазов „За стремежите на новото изкуство“, писано в Париж и отпечатано през 1924 г. в сп. „Златорог”. То би могло да се чете като критическа парадигма към изкуството изобщо, въпреки че конкретния му обект е модерното изкуство.

Въпросът за стремежите на новото изкуство, казва художникът сюрреалист, е поставен като анкета от френско списание към различни творци, в която Фернан Леже отговаря така: „Аз не зная нищо. Възможно е, че ако знаех нещо, бих престанал да рисувам”. Това дава основание на Папазов да напише: „… изкуството е нашата духовна проява. То расте и се развива сред доброто и злото, ползата и вредата. Неговият живот е вечен, защото се люлее в лоното на незнайното. То свързва деня с нощта, слънцето с луната. То е, което ни води към утре, което е у нас и го няма – близко и далечно. То е вярата в живота и нещата, в нас и след нас. То е като любовта, която се радва и скърби, като вулкана, който разрушава и гради. То е нашия живот. Нашият живот без нашите привички и вид. То е един живот у нас за себе си”.

Папазов отстоява автономността на изкуството, имащо за основание само себе си. То е надвремево и свободно от всякакви детерминиращи категории. Това, което трябва да интересува изследователя е чувствителността на артиста, тласкаща го към творчество, обобщава Жорж Папазов.

Разбирането за пластичното и иконичното като неизменна ценност на живописния образ налага фигуративността като онтологично основание и художествен модус. Фигуративността е водещ изобразителен принцип в изкуството на художника Явор Цанев. Често женските образи кореспондират с персонажи от античната митология и библейските разкази, разработени в неокласически художествен маниер. Представените в изложбата произведения търсят интелектуалните измерения на човешките състояния. В графиката авторът използва възможностите на линията и щриха, за да конструира фигурата на четящата жена и елементите на интериора. В сцената се открива поетичната моделировка, която художникът съзнателно търси. В живописното произведение „Близнаци”  творецът  поставя въпроса за двойствеността, за Аз-ът и другото Аз. Внушението за това удвояване се постига  посредством едрите, обобщени хиперболизирани обеми, чрез които са структурирани фигурите. Задният затварящ план е условен, подчертаващ още веднъж абсолютната доминанта – фигурите.

Изкуството на Доника Кирова също привилегирова фигурата, изследвайки човешкото тяло, неговото присъствие в пространството и измеренията на еротичното. Еротичното се мисли като иманентно на телесното, но то носи и идеята за екстатично излизане от себе си към другия, за да постигне своята завършеност. Художничката се интересува от натурата, от живота в образите на природата.  Тя работи върху текстилни материи, от чийто релефи извежда орнаменти във формата на цветя или геометрични мотиви. Това създава паралели с естетиката на сецесиона.  Живописните произведения не са фиксирани в експозиционното пространство, всяко движение променя картинната повърхност и изменя ракурса на изобразените фигури. Така на картините е придадена своебразна кинетичност, а движението се превръща в принцип на самото гледане.

Фигуративността е основен художествен принцип и в изкуството на Светла Косева. Нейните живописни композиции са повлияни от културата на бел епок. Съзерцаващият човек е персонажът, който авторката изобразява. Тя рисува въздуха и светлината, затова колоритната гама е издържана в синьо и охра. Птиците, универсален символ на свободата и движението са онзи елемент, задаващ динамиката в застиналото спокойствие. Тази антиномичност изхожда от разбирането, че организацията на изобразителното поле е въздействано от фотографския начин на гледане, който дефинира културната парадигма на времето от началото на XX в., а живописната картина се явява кадър, който разкъсва времевия континиум; тя е визуална пауза в повествователното време.

Велина Гребенска отдава внимание на конструиране на формата и фигуративността е водещ изобразителен принцип в нейното изкуство. Рисунката „Венеция”, представена в изложбата, е линеарно изградена с контрасти на светлото и тъмното, и с препратки към естетиката на метафизичната живопис.

Сашо Анастасов предоставя за изложбата графичната серия „Искри от огъня”, посветена на Марк Шагал. От историята е известно, че раждането на руско-френския художник е съвпаднало с опустошителен пожар в родния му град Витебск. Свободните абстрактни рисунки на автора носят експресията на художествения жест, натоварен със семиотичен смисъл. Образите са конструирани с динамична и сложна черна линия и с акцент на цветно петно. Те са изведени като знаци на излитащите в пространството искри, и са оставени в бялото поле на графичния лист, препращайки към източната иконографска традиция. В експозицията е представенa и част от проекта „TABULA RASA?” Той съчетава графика, живопис, фотография и обекти, репрезентирайки различни космологични елементи, които стоят като архетипни образи на битието.

Това развитие на изобразителните изкуства по посока на концептуализма и разширяване на границите на визуалното посредством използване на различни от класическите изразни средства и методи на работа се открива и в изкуството на художника Владимир Иванов. В графичното произведение на автора, което е представено в изложбата, фрагментът е изведен като основна парадигма, отнасяща се до визуалния образ и композицията. Фрагментирано са предадени структурни елементи на геометрични системи, пресичащи се хоризонтални и вертикални равнини, различни фактури и повърхности. Геометрията и тялото, вписването на фигура в геометрична форма са въпросите, които авторът изследва в  „Пет минути пауза”.

Изкуството на Кремена Цанкова, Доника Йорданова и Ирена Димитрова, както и на Калоян Илиев – Кокимото се реализира в полето на постмедийната ситуация, в която се установява равнопоставеност на изразните средства – фотография, видео, живопис, рисунка, колаж. Кремена Цанкова използва визуални цитати от други художествени текстове (Abbey Road by The Beatles), цветни и черно-бели фотографски образи, за да парадира съвременната култура като същевременно самата тя  се отказва от елитарността на класическите изразни средства. Доника Йорданова също използва фотографския образ, който генерира художествено внушение, отпращащо към класическата рисунка с червена креда. По този начин е разколебано привилегированото място на рисунката и живописта спрямо фотографията. Фотографският и дигиталният образ е остойностен наравно с другите визуални изкуства.  Художничката също така работи и в областта на абстракцията, отстранена от натурата и фигуративното. Ирена Димитрова залага на стратегията за концептуализиране на визуалния образ посредством добавяне на текст. Постмодерното отношение на игра, ирония, сарказъм и усъмняване в авторитетни образци, демонстрира Кокимото. Транспонирането на високата класика в съвременни образи на масовата култура, създавайки ситуация, в която „изкуството е игра, символ и празник” по известната дефиниция на Гадамер. Ситуация, в която се случва изкуството днес. Валери Чакалов представя композицията „Запис на състоянието на душата”, създадена в традицията на арт информела. Тя е свързана с повишеното значение на материалната повърхност. В материалната живопис фактурата и веществените характеристики на елементите (като паста, сухи пигменти и мраморен прах) са носещи смисъла. Произведените от тях асиметрии, контрасти и строги вертикални и хоризонтални редове предават различните душевни състояния  на човека – ранимост, тревога или спокойствие. Информелът при Валери Чакалов притежава епистемологични и психологични модалности, освен че преформулира статута на картинното изобщо. Скулптурата на Галина Станева обновява формата, съчетавайки хартия и метал. Представените в изложбата скулптурни произведения създават условни обеми, характеризират се с лаконизъм на изразните средства, а конструктивното мислене се обуславя от идеята за взаимодействие. Така авторката търси нови дефиниции за образ и фигура.

Виртуалната експозиция на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна формира програма за гледане, която представя различните основополагащи художествени принципи, определящи творческата чувствителност на авторите,  ако се върнем към мисълта на Жорж Папазов.