"Има някаква Великденска тържественост в тоя ден,
светъл и благодатен. Защото и 11 май е един Великден,
Великден на духа и на просветата, на възкресението
на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ,
лишен от велики традиции и жаден за тях."

Иван Вазов

      Повече от хилядолетие четем и пишем на свой роден език. Затова ще бъдем вечно признателни на Светите братя Кирил и Методий – основоположници на славянската писменост и книжнина.
      Кирил (Константин – 827-869 г.) и Методий (Михаил – ок. 815-885 г.) са родени в Солун, в семейството на виден византийски сановник. Двамата братя са високо образовани за времето си. Константин завършва прочутата Магнаурска школа, където заради острия си ум, широките научни интереси и полемичен дар получава прозвището Философ. Изпълнява сам, а по-късно с брат си Методий, важни политически и религиозни мисии.
      Огромен е приносът на Солунските братя не само към славянския род, но и към цяла християнска Европа. Дотогава Словото Божие се е проповядвало само на трите свещени езика – латински, гръцки и еврейски. В края на 855 г. Константин Философ и брат му Методий създават в манастира "Полихрон" славянската азбука. Заедно със свои ученици те превеждат най-важните богослужебни книги и през 863 г. започват да проповядват християнското учение на славянски език във Великоморавия. Срещу тях се надигат привържениците на триезичието. Мъдрият Философ ги оборва с думите: "Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли еднакво всички въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?..."
      През 867 г. Кирил и Методий са посрещнати в Рим от папа Адриан ІІ. Той осветява и благославя книгите им, като разрешава проповедите да се извършват и на славянски език.
      През 893 г. славянската писменост е обявена за официална и задължителна в българската църква и държава. Старобългарската книжнина започва да прониква и в другите славянски страни.
       Още в края на ІХ век Кирил и Методий са канонизирани за светци. През ХІІІ век църквата определя 11 май за техен общ празник. За първи път този ден е честван като училищен празник в Пловдив през 1851 г. Подет от учители и ученици, само за десетина години 11 май се превръща в един от най-хубавите и най-обичаните празници – празник на възродения дух на българина, който винаги ще тачи и слави своите ПЪРВОУЧИТЕЛИ!

Без светлост няма ден,
без писменост – живот,
а вечен сън и мрак,
неволи и злини.
И трижди е блажен
от всички тоз народ,
кой в свойта родна реч
изгражда бъднини.

Из “Заветът на Св. Св. Кирил и Методий”
Стоян Чилингиров