Читателски клуб в библиотеката

Кога говорим за етнофентъзи и какво отличава съвременното фентъзи от фолклора, който често включва свръхестествени елементи?

От 19 век насам фентъзито се развива в посока на разграничаване от митовете и фолклора, макар и да използва техните архетипи и похвати. Условна граница поставя преходът от митопоетичния свят към фантастичните историите, зад които стои автор с ясната представа за фикция, плод на въображението му. Ражда се епичното фентъзи, което дава на читателя нови светове със собствени магически системи („Колелото на времето“, „Властелинът на пръстените“). Едновременно други поджанрове продължават да обръщат поглед към добре познатия рационален свят и да представят свръхестественото като алтернативно или тайно магическо познание („Хари Потър“, „Американски богове“).

Терминът „етнофентъзи“ (на англ. Folk fantasy, макар и рядко използван) обобщава съвременната тенденция за завръщане към митологичното – все по-често основни мотиви в романите са класическите митове, легенди и приказки, преразказани, адаптирани или пренесени в алтернативен свят. Вместо нови магически системи, авторите дават своя прочит на историите за богове и герои, пресъздават и доразвиват приказните сюжети.

Славянски, скандинавски, африкански,  азиатски и много други митове – всички те получават съвременни интерпретации. Срещата на „ЧИТАТЕЛница“ разглежда тази богата литературна палитра и кани участниците да споделят примери от жанра от различни краища на света.

„ЧИТАТЕЛница“ е инициатива на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, която повдига разговорите за книги и литература и изследва психологическото им въздействие върху читателите. Дискусионният клуб е с вход свободен за всички желаещи. Темите на клуба са инициирани от участниците в „ЧИТАТЕЛница“.

• Германска (скандинавска, англосаксонска и др.)

„Сянката на боговете“, Джон Гуин

„Змията Уроборос“, Е. Р. Едисън

• Келтска

„Мъглите на Авалон“, Марион Зимър Брадли

• Източноевропейска (славянска, балтийска и др.)

„Изтръгнати от корен“, Наоми Новик (балтийски/ полски фолклор)

„Дъбравата, където мракът притихна“, А. Б. Поранек (полски фолклор)

„Мръсни дни“, Геновева Димова (български фолклор)

Трилогия „Змей закрилник“, Симона Панова (български фолклор)

„Родопският параклис“ , А.Д. (български фолклор)

• Гръцка

„Цирцея“, Маделин Милър

„Пиранези“, Сузана Кларк

• Близкоизточна

„Пътят на подправките“, Мая Ибрахим

„Розата и камата“, Рене Ахдие

• Индийска (или друга от Южна Азия)

„Кайкеи“, Вайшнави Пател

“Град от месинг“, С. А. Чакработи

• Далекоизточна (Китай, Корея, Япония, Виетнам и др.)

„Сянката на лисицата“, Джули Кагава (японска)

„Сияйно проклятие“, Елизабет Лим (китайска)

• Египетска, централноафриканска и др.

„Черен леопард, червен вълк“, Марлон Джеймс

„Кой се бои от смъртта“, Неди Окорафор

„Деца от кръв и кости“, Томи Адейеми

• Северна Америка

„Обитателите на миража“, Абрахам Мерит

• Латинска Америка

Мексико

„Като гореща вода за шоколад“ „Съкровени вкусотии“, Лаура Ескивел

„Хасиендата“, Исабел Каняс

„Шепотът на пчелите“, София Сеговия

 „Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес

„Мъдрият градинар“, Клариса Пинкола Естес

„Дарът на разказа“, Клариса Пинкола Естес

Други древни митологии

„Анна Ин в гробниците на света“, Олга Токарчук (шумерска митология)