Нагоре
Към Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна

Личност на месеца


Представяме Ви:

Панчо Владигеров
110 години от рождението му

13.03.1899, Цюрих – 08.09.1978, София

"Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова,
което пише, здраво стъпил на земята,
която обича и най-възторжено възпява,
Владигеров превръща в музика всичко,
което допре."

Николай Лилиев


Панчо Владигеров е представител на така нареченото второ поколение български композитори и има заслугата на основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио. Съвършеният му оркестров стил го нарежда сред създателите на българския симфонизъм, а изключително богатото му клавирно творчество го поставя на челно място в българската клавирна музика.

"Ярка националност" и "художествено съвършенство" – това са най-често срещаните определения за богатото му творчество, достигнало до 70 крупни опуса: операта "Цар Калоян", балета "Легенда за езерото", концертите за пиано и за цигулка, симфониите, сюитите и пиесите за симфоничен, струнен и камерен оркестър, многобройните пиеси за пиано, за цигулка и други инструменти, соловите и хоровите песни, театралната музика. Естетиката в тях е неотделима от забележителното технико-композиционно майсторство, с което са написани: безупречен детайл на формата; богатство на хармоничните, полифоничните и тембровите средства; виртуозна оркестрация и архитектоника; абсолютно единство между съдържание и форма.

Натисни за по-голям размер
Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското "Универсал едисион" и на грамофонни плочи от "Дойче грамофон" (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той е гостувал в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти и пиеси. Носител е на наградата "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет (1969). На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ("Балкантон").

Редица от произведенията му като Българска рапсодия "Вардар" стават емблематични и влизат в златния фонд на националната музикална класика.

"Всъщност той беше вече класик още през 40-те години, когато беше създал рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Третия клавирен концерт...Името му беше легенда – не само за нас, неговите ученици, но и за всеки българин, способен да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри"

Иван Спасов


Както за творчеството, така и за личността на Панчо Владигеров общото мнение е, че той е интелигентен, благороден, искрен и добър човек.


"Професорът беше като баща със своите ученици- много контактен, много сърдечен, много емоционален, прям в оценките"

Александър Райчев


"Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост!"

Васил Казанджиев

От млади години хоби на Панчо Владигеров е да колекционира снимки с автографи на диригенти, пианисти, цигулари и други музиканти, които са изпълнявали негови произведения, както и на композитори, писатели и театрални дейци, с които е имал творчески и лични връзки. Поставени в рамки, тези снимки заемат цялата стена на работния кабинет в дома му на ул. "Якубица" 10. Днес тук се помещава къща-музей, съхраняваща манускрипти и целия личен и творчески архив на композитора.

Предлагаме ви част от "Албума" на Панчо Владигеров:

Натисни за по-голям размер
Семейство Владигерови – Харалан, Елиза, Панчо и Любен с гувернантката на децата, Шумен 1902 г. Още с появата си на белия свят Панчо проявява неподражамото си чувство за хумор... Любен Владигеров, братът-близнак, се ражда на 12 март, малко преди полунощ, а Панчо – след полунощ, само и само за да се роди на "фаталната" дата 13 март 1899 година!
Натисни за по-голям размер
Братя Владигерови с дядо си Леон Пастернак, математик, шахматист, цигулар и композитор от Одеса, живеещ в Цюрих. Панчо много цени неговото мнение и най-старателно му изпраща всички свои първи детски композиции.
Натисни за по-голям размер
С Йозеф Маркс - австрийски композитор, музикален теоретик и критик, директор на Академията за музика във Виена (1992). След премиера на операта "Цар Калоян" в Братислава (1947 г.) Йозеф Маркс пише: "Властна хармония, течащо многозвучие, цветист оркестров звук – всичко това показва неговата музика, а и нещо повече: личност, която черпи пълнотата на една необикновена дарба"
Натисни за по-голям размер
Панчо Владигеров със своя талантлив ученик по пиано Алексис Вайсенберг-Зиги. София, 1941 г. Учителят въвежда своя ученик не само в клавирното изкуство, но и в композицията, показал му е музиката "отвън" и "отвътре" - това е първото, което личи в свиренето на Вайсенберг – чувството, с което се пресъздава автентичният дух на творбата, е толкова силно, мярката, с която се изграждат всички планове и пропорции, толкова висша, че тя звучи едва ли не като собствено съчинение.
Натисни за по-голям размер
Рихард Щраус – председател на Съвета за постоянно сътрудничество на композиторите в Европа. Владигеров е българският представител в Съвета за периода 1936-1942 г. С посвещение: "На тоновия поет проф. Панчо Владигеров сърдечно за спомен Р. Щраус. Гармиш, 15. ІІ.1939 г."
Натисни за по-голям размер
През 1926 г. младият Караян защитава дипломната си работа по пиано във Виенския университет за изкуство с Първия концерт за пиано и оркестър опус 6 от Владигеров. Снимката е с посвещение: "На моя скъп приятел Панчо, за спомен от концерта за пиано 1926 г. Сърдечно: Херберт"
Натисни за по-голям размер
Николай Лилиев – поет, близък приятел на Владигеров. "Ако не беше Лилиев, ако не бях го срещнал в живота си, и досега не щях да напиша опера". Познанството им датира от началото на 20-те години на миналия век. Между тях се заражда силна интелектуална връзка, основана на взаимно уважение и признание. "Лилиев е моят най-любим поет. Слагам го наравно с Яворов и Димчо Дебелянов. В стиховете си той не е само поет, той е и музикант."
Натисни за по-голям размер
Владигеров получава престижната "Хердерова награда" от ректора на Виенския университет за особени заслуги за развитието на Европейското музикално изкуство. Виена, 1968 г.

 




© 2007 Регионална библиотека "Пенчо Славейков"